Social Icons

.

вторник, 30 август 2011 г.

Тодор Грънчаров

СПИСЪК
НА КМЕТОВЕТЕ НА СЕЛИЩЕТО/Г. КУТЛОВИЦА,
ФЕРДИНАНД, МИХАЙЛОВГРАД, МОНТАНА/
-1877-2011година

1.Коно Стоянов /1877-1879/
2.Георги Божинов /1879-1881/
3.Игнат Попов /1882-1884/
4.Генчо Георгиев/1884-1886/

5.Иван Цонов /1886-1888/
6.Иван К. Ценков /1888-1890/
7.Иван Цонов /1890-1892/
8.Игнат Попов /1892-1894/
9.Петър Димитров /1894-1896/

10.Игнат Попов /1896-1898/
11.Стефан Николов /1898-1899/
12.Иван Цеков /1899-1900/
13.Петър Алексов /1900-1901/
14.Ангел Иванов Въцов /1901-1902/
15.Петко Петков /1902-1904/
16.Игнат Попов /1904-1907/
17.Георги Иванов /1907-1911/
18.Тодор Грънчаров /1911-1923/
19.Гаврил Първанов /1923/
20.Тодор Грънчаров /1924-1926/
21.Игнат Попов /1926-1929/
22.Д-р Георги Стоев /1929-1930/
23.Димитър Клисурски /1930-1932/
24.Кирил Миленков /1932-1934/
25.Гоцо Митов /1934-1938/
26.Васил Райчев /1938-1944/
27.Никола Ангелов /1944/
28.Йордан Иванов /1944-1945/
29.Методи Петров /1945-1952/
30.Борис Младенов /1953/
31.Никола Алексиев /1953/
32.Димитър Александров /1953/
33.Мато Матов /1953-1956/
34.Димитър Нончев /1956-1962/
35.Иван Петров /1962-1963/
36.Ген. Пейчо Пейчев /1964-1966/
37.Христо Казаков /1966-1971/
38.Стефан Кънчев /1971-1979/
39.Благой Чубриев /1979-1983/
40.Красимир Вълков /1983-1986/
41.Красимир Найденов /1986-1988/
42.Красимир Вълков /1988-1990/
43.Райчо Георгиев /1990-1991/
44.Людмил Сандов /1991-1995/
45.Пенка Йорданова /1995-1999/
46.Златко Софрониев Живков/1999-/

В поредица от материали ще се опитаме да ви запознаем с биографиите на някои от кметовете управлявали град Монтана в изминалите 120 години от обявяването му за град. Ще използваме информация от спомени на граждани и известията на държавен архив Монтана, както и свободната енциклопедия-интернет.


ТОДОР ГРЪНЧАРОВ
Е НАЙ-ДЪЛГОГОГОДИШНИЯТ КМЕТ НА ФЕРДИНАНД (1911-1920-1923-1926)
Тодор Колов Велков е роден в Кутловица през 1868 г. неговият баща Коло Велков Грънчаров, родом от с. Гинци, Годечко е земеделец и се заселва тук преди Освобождението. Майка му Ана Симеонова произхожда от старата местна фамилия Курешкови.
Тодор Грънчаров е като младши писар през 1892 г., а през 1898 г. той е секретар на общинското управление гр.Фердинанд.
През 1902-1903 г., по време на управлението на Прогресивно либералната партия, е околийски управител последователно на гр. Враца, на гр. Фердинанд и отново на гр. Враца.
На 8 авг. 1911 г. Тодор Грънчаров е избран за кмет на града. Помощник-кмет е Иван Цеков (Куция).
Още през първия мандат на Тодор Грънчаров за едно десетилетие успява да постигне съществени резултати. Слага началото на централно водоснабдяване на града (1912 г), открива смесена гимназия (1915 г.), довършва изграждането на градската баня (1919 г.
На 17 февр. 1920 г. Т. Грънчаров е избран отново за кмет на града с помощник-кмет Мито Първанов.
При управлението на кмета Т. Грънчаров е поставено началото електрификацията - през 1920 г. - Община Фердинанд (Монтана)възлага на Архитектурно-техническо бюро “Николов-Кохинов” - София изготвянето на проект за електрификация на града. Няколко години по-късно се сключва договор с “Никола Сапунджиев и Сие” от гр. Фердинанд за електроснабдяването на града, който се осветлява с електричество през септември 1928 г.
Тодор Грънчаров кметува и през 1924-1926 г.


из "Статистика на царство България"-1910 година. Това е бил град Фердинанд в началото на 20 век като администрация, бизнес, занаяти и т.н.





Язовир Огоста


язовир Огоста 1975 година


и през 2011 година


понеделник, 29 август 2011 г.

Лопушански манастир


Намира се на около 1 км. от село Г.Дамяново и на 20 км. от град Монтана на левия бряг на Дългоделския ръкав на река Огоста. На мястото на сегашния Лопушански манастир "Св. Йоан Предтеча" някога е имало друг, построен още през Второто българско царство и впоследствие напълно разрушен по време на турското нашествие. До възстановявянето на манастира в средата на XIX в. няма никакви сведения за неговата дейност, освен преданието, че няколко пъти е опожаряван и разграбван.
През 1850-1853 г. Лопушанският манастир е възобновен от чипровските монаси братя Дионисий и Герасим Тончови/родени в Берковица/ и иеромонах Гедеон/роден в с. Ковачица/.


Архимандрит Дионисий/худ.Николай Доспевски/
Тогава са изградени и днешната съборна църква, жилищният корпус, дворната порта, оградата и дворната чешма. Зад високите каменни стени се открива храмът "Йоан Кръстител". Той е построен от майстор Лило от с. Славиня, Царибродско през 1853 г. Този майстор е построил и храма в село Каменна Рикса и дори се е подписал на един камък "Половин майстор Лило".Той ходил в Рилския манастир, начертал с нож върху дъска плана на църквата, върнал се и направил модел от лескови пръчки. Така построил храма, чиито размери са по-малки от тези на Рилския манастир. Той обаче влага и характерните за този край архитектурни елементи - островърх завършек на петте кубета, голям триъгълен фронтон на западната фасада, профилиращ корниз и др. Този храм за времето си представлява голямо архитектурно постижение за северозападните земи.След построяването на Лопушанския манастир през 1853 година игуменът Дионисий открива безплатно училище за бедни деца,а обителта се превръща в средище на националноосвободителните и църковните борби. Манастирът става любимо място на Иван Вазов и по време на пребиваването си там той създава част от романа си "Под игото".
Храмът съхранява един от най-красивите иконостаси в Северна България, истинска филигранна изработка в най-добрите традиции на Самоковската школа. Иконостаса е изработен от резбаря Стойчо Фандъков от с. Пещера , Пернишко, а иконите са дело на братята Николай и Станислав Доспевски.


Поглед към манастира


Камбаните

използвани са материали от книгите на Г. Александров и М. Миланов













понеделник, 22 август 2011 г.

Лято 2011


„Щем доказа необратимо, защо ние сме първите и най-старите жители в Европа..." Г.С.Раковски

Пойтингеровата карта / на латински: Tabula Peutingeriana)/е изготвено през XIII век от н.е. копие на карта, представяща по-важните познати на римляните от късната античност градове и пътища.
Пойтингеровата карта е копие на древна римска карта, което се доказва от факта, че на нея са точно указани населени места, чието местоположение не е било известно през Средновековието – Помпей (унищожен от вулкана Везувий през 79 г.), Марцианополис(Девня), Состра (с. Ломец, Троянско) и др. Предполага се, че оригиналът е създаден в епохата на късната Римска империя. Бъдещата столица на Източната римска империя е наречена не Византион, а Константинопол – име, което тя получава през 330 г. Йерусалим фигурира с името, което получава през 132 г. - Елиа Капитолина.


Днешните български земи са изобразени на свитък №6 (Западна България до Сердика) и свитък №7.

В Британския музей се съхраняват ръкописи на св. епископ Йероним Стридонски (* 331 - † 420), които съдържат европейската част на карта, изработена въз основа на картите на "бащата на църковната история" св. епископ Евсевий Кесарийски (Памфили, * 270 - † 338), на която е обозначена Mesia hec & Vulgaria (Мизия тук е и България).

Картата е открита от д-р Конрад Милер [14] и публикувана отново през 1910 г. от проф. д-р Ганчо Ценов.
Касиодор (6 век, римски историк) пише, че Българите са стар мизийски или
илирийски народ.
Енодий Тицийски (473-524, епископ, придворен историк на готския крал Теодорих)също посочва, че българите са стар мизийски или илирийски народ.
Българите и древните мизи са един и същ народ. Затова и някой автори /Теофан, Йоан Антиохийски/, когато говорят за българите в V век, използват израза "тъй наречените българи" - защото етнонимът "българи"
явно и в V век е ползван сред народа, а гръцките и латински хронографи и
летописци са ползвали друго "официозно" име /мизи/.

Мизите (Mysi, Moesi) са били стар тракийски народ,чиито поселища изпълвали областите между Дунав и Стара планина, (както и егейския бряг на Мала Азия).

Населявали са днешна северна България. В Мизия са били и четирите стари български столици Плиска, Преслав, Търново и Видин, белег, че Мизия е люлка на българщината.

/от мрежата, Wikipedia/

Тези географски карти от античността доказват, че сме от тук/поне по голямата част от нас/, а не някакви късни пришълци от Азия, колко и да им е неприятно на някои.
"...че българите са живели още през 350 година покрай долния Дунав и южно от него в източната Римска/Византийска/ империя и са били един могъщ народ, не само в Мизия, но и в Тракия и Илирия, и че българската държава не е основана в 679 година от една шепа монголски българи..." Г. Ценов

петък, 19 август 2011 г.

Каменна Рикса

Каменна Рикса…Намира се на около 20 км. западно от град Монтана в община Георги Дамяново в подножието на върха Бърдото.


Поглед към селото.
За първи път се споменава в турски документ през 1576 година като Риксе-и баля/Горна Рикса/. Църквата „Успение Богородично” e построена през 1848 година на мястото на стара такава. В храма има запазена икона рисувана от поп Павел през 18 век.


Православен храм "Успение Богородично"
На 2 км. северно от селото се намира местността Градището с останки от голяма Римска крепост. Правейки заключение по намерените артефакти и фрагменти от битова и строителна керамика Георги Александров датира съществуването и през 2-5 век от н.е. Това е най голямата по площ крепост от Римската епоха в региона. Преди селото от посока село Чемиш от двете страни на малката рекичка се намират фрагменти от битова керамика датирана от 3-4 век от н.е.
Стари фамилии……Костовци, Талинци, Деинци, Сугарилците, Муслинците, Джерелците, Бельовите, Пунчовци, Лацинци, Готовци, Шокеровци…… Местности…Арнаутски дол, Бежания, Бичин трап, Бучето, Валявицата, Големио требеж, Градище, Гувнище, Гушля, Гърлич, Забело, Клюндеро, Кукира, Обреща, Мала могила, Пльоща, Пърковец, Рудината, Рудината, Сарая, Чирданица, Шъга…

вторник, 16 август 2011 г.

спомен за Богдан Илиев Николов


Богдан Илиев Николов

С бай Богдан се знаехме преди да познавам сина му – проф. Николай Илиев, президент на известната фирма за комютри Датекс. Повод за нашето запознаване, а смея да мисля и приятелство, беше книгата на поп Йордан Попов, баща на Богдан Илиев и дядото на Николай:


поп Йордан Попов
„Спомени за събитията от 23.9 до 28.9, 1923 година”. Мои колеги бяха преиздали книгата на отец Йордан, като грубо бяха преиначили заглавието: „Записки по небългарските въстания”.


бай Богдан бе възприел безкритично тази нова редакция, доволен, че книгата, инкриминирана след 9 септември, 1944, е обект на литературно (оказа се – не толкова литературно, но политическо!) внимание. И бе станала достояние на новите поколения, които можеха вече свободно да преценяват о н и я събития. Аз се бях върнал от Москва ( 1995) и не моожех да остана безралзичен към това събитие, а още повече към жив свидетел на книгата, какъвто се явяваше бай Богдан. В Москва бях успял д проведа и конференция, която по внушение на учени от института за славянски литератури и балканистика носеше темата „Септемврийското въстание от 1923-та – провокация на Коминтерна” основни доклади изнесоха внучки на участници в ония събития – Авиа Кабакчиева, чийто дядо Христо Кабакчиев бе емигрирал в съветска Русия, но това не му беше спестило сталиновите репресии. ...
Бай Богдан беше човек с изключителна биография. Книгата, която приживе издаде неговият син, си струва да бъде преиздадена, защото е изпълнена с факти и примери, достойни за подражание и поука. Достатъчно е да спомена, че негов приятел е знаменитият Списаревски. Че през 1942 той, в едно учение при Беладие хан той е с най-добро попадение. Цар Борис, който наблюдавал това учение, го поздравява лично:”Юнак, вие изтрихте целта от земята!” и нарежда да изпратят в селото му (Каменна Рикса, Монтана) чувал захар, макарони, брашно и...стоманени немски водопроводни тръби за селото. „Оная година летецо ни храни!...”- каза шофьорът, който ни караше към нивите в градската мера...


капитан Богдан Илиев/1916-1996/
В Монтана два случая се разказват все още. Единият – как бай Богдан издигнал във въздуха баща си отец Йордан. За да удостовери своя полет, отецът хвърлил калимявката си някъде над Казанлък! И другият – по време на бомбардировките летецът Богдан Илиев влязъл в неравно сражение с американски самолети. Пикирал така смело, че на другия ден вестниците писали: наш храбър войн се сражава над Прилеп (или Битоля?) срещу три бомбардировачи! Коментарът на поп Йордан е : това е само моят овен!
Бай Богдан щеше да навърши днес, 16 август, 95 лета!
автор Константин Еленков

събота, 13 август 2011 г.

Ретро


30-те години на 20 век в центъра на днешна Монтана.


2011 година... поглед към същото място на кръстовището на булевардите Трети март и Ал. Стамболийски.

петък, 12 август 2011 г.

Зад оградата..

ИНТЕРВЮ ПРЕЗ ОГРАДАТА

Оказа се, че в района на Геново/Соточино/-Илица-Меляне-Еловица–Копиловци-Белимел има най-много художници на глава от населението. Професор Галилей Симеонов там си живее за разговор и раздумка на хората от селото и поклонници, които, като дойдат в града, първата им работа е да запитат жив ли е здрав ли е, и кога могат да го видят…
За него Тодор Антонов/Теодоси/, художник/скулптор/ от региона споделя:


„…Ако трябва днес да посочим най-популярната, най-колоритната и безспорно талантлива фигура от Дунав до Ком то това е той…”
Но тук са още и: Видо Вълов/Бели Мел/, Венелин Захариев/Копиловци/, Чавдар Антов/Меляне/, Димитър Гоцак/Горно Церовене/…


Галилей Симеонов/Николай Цветин/-зад оградата

…Позавъртяхме се с Венко/Венелин Захариев/около оградата на Галилей, той се показа, както се вижда на снимката, явно, не беше готов за дълъг разговор…Единствения въпрос, който успях да му подхвърля през оградата беше за името…Изненадах го, мисля, с готов отговор: в етичния кодекс на дзен будизма има такава точка-съвет или препоръка: когато си на върха на славата/хората на изкуството,философията и науката, да…смениш името си! И да започнеш наново…Ако ти стиска… У нас върви друга практика: да направиш едно голямо име, а после името ще работи за теб.
Съученик на Радичков от отделенията, Галилей с умиление си спомня за своя приятел:
„Йордана мина като вчерашния вятър в нашия живот… Брулеше ни с мисленето си отвсякъде. Каквото и да направеше, беше като вихрушка; беше гейзер, беше изблик на вдъхновение-на мисли…на голямо богатство! Той ни заля отвсякъде като тоя язовир”. /из радиоинтервю/


Църквата в несъществуващото село Калиманица.

Сега ни остана Галилей Никола Цветин. И язовирът. И една недостроена църква в землището на Калиманица, където професорът често ходи да си спомни едни години, в които младостта и духовността са били в хармония.
Авт.Константин Еленков

сряда, 10 август 2011 г.

Букурещкия мирен договор от 28 юли(10 август) 1913 година


Междусъюзническата или Втората балканска война е въоръжен конфликт между България, от една страна, и Сърбия, Гърция, Черна гора, Румъния и Османската империя, от друга, през лятото на 1913 година.


Причина за войната е спорът между членовете на Балканския съюз за разпределяне на земите, отнети от Османската империя по време на Първата балканска война.Бойните действия избухват в Македония след безуспешен опит на 2-а и 4-а българска армия в нощта на 16 срещу 17 юни (29 срещу 30 юни по нов стил) да изтласкат сръбските и гръцките войски от оспорваните територии. След ожесточени боеве при Кочани и Кукуш в първите дни на войната българите са принудени да отстъпят на изток покрай Брегалница и на север покрай Струма. В стремежа си към териториално разширение за сметка на България на 28 юни (11 юли) Румъния се включва в конфликта на страната на нейните противници. На 6 (19) юли се намесва и Турция , чиито войски преминават граничната линия Мидия - Енос и завземат Одрин. В резултат на сраженията при Калиманци и Кресненския пролом настъплението на сърби и гърци в Македония е спряно, но междувременно румънските войски достигат околностите на София и принуждават българското правителство да иска примирие.
С Букурещкия мирен договор от 28 юли(10 август) България е принудена да отстъпи на бившите си съюзници по-голямата част от Македония, а на Румъния – Южна Добруджа. Сърбия и Гърция затвърждават и разширяват придобивките си от Първата балканска война, в резултат на което почти удвояват териториите си. С Цариградския договор Турция си връща Източна Тракия. Населението в завладените земи е подложено на етническо прочистване, стотици хиляди българи са принудени да напуснат родните си места в Македония и Тракия.
http://bg.wikipedia.org


В окопите при Чаталджа пред Цариград/Истамбул/

За село Владимирово/Люта/, обл. Монтана. През балканските войни 1912-1913 г.от взелите участие около 200 жители на селото в окопите при Одрин, Люлебургас, Чаталджа,….загиват 23 човека. Вечна им памет.

Панорамен път Монтана


Пътя под Калето 1945 година.


На същото място през 2011 година.

вторник, 9 август 2011 г.

Вселенски събор

Ще започнем да публикуваме материали със заглавие „На Днешния ден” отразявайки събития случили се на деня/свободни материали намерени в мрежата и архивите/

Шести вселенски събор
Шестият вселенски събор бил свикан в Константинопол (както Втория и Петия) през 681 г. по повод ерестта на монофизитите при Константинополския патриарх Георгий, и император Константин IV Погонат (668-685).


Шести Вселенски събор/стенопис/
В него участвали 170 отци. Съборът взима 102 важни решения, осъжда цариградските патриарси Сергий I (610-638) и Пир (638-642) и другите им привърженици. В събора участва и папа Агатон (678-681), канонизиран от църквата. 36-то правило потвърждава равенството между Цариградския патриарх и папата и определя йерархията на източните патриархати.




Карта на България през 7 век.

На 09.08. 681 година на 16-тото заседание на Шестия Вселенски събор в Константинопол, презвитер Константин за първи път споменава държавата България като такава.

Пленер по живопис

В рамките на Празника на курорта, минералната вода и Балкана „Вършец 2011”, на 01.08.2011 г. в Градската художествена галерия се откри изложба от пленера по живопис „Утвърдена СПА-дестинация - Вършец 2011”.
След прекъсване от няколко години, провеждането на пленера във Вършец отново е възобновено. В продължение на една седмица, десет майстори на четката рисуваха най-прекрасните символи на града на здравето.
В пленера взеха участие Емилия Върбанова, Виктория Михайлова, Николай пенков, Тодор Антонов, художници от Монтана и Враца, както и художниците от град Вършец Георги Паунов и Гошо Александров.


Картина на Николай Пенков


Картина на Георги Паунов


Картина на Емилия Върбанова


Картина на Виктория Михайлова






понеделник, 8 август 2011 г.

Огоста


Днес 08.08.2011 година, река Огоста 35 градуса на сянка. На заден план Тракийското кале Жабата/Василкина дупка/ при с. Владимирово и с. Портитовци, обл. Монтана

неделя, 7 август 2011 г.

Футболен клуб Монтана

Монтана стартира със загуба в новото първенство на „А” група.


На стадион „Тича” във Варна в мач от първия кръг на новия сезон в "А" група възпитаниците на
треньора Стефан Грозданов паднаха с 0:2 от Черно море. И двата отбора имаха своите шансове, но голове преди почивката не паднаха. В 53-а минута Камазола асистира на Георги Божилов, който от 10-11 метра прати топката във вратата на гостите. В 74-а отново Камазола вкара втори гол и подпечата победата на "моряците".


До почивката възпитаниците на треньора Стефан Грозданов бяха по близо до гола, но пропуски направиха Димитър Воденичаров, Луис Едуардо и на два пъти Борис Кондев.

петък, 5 август 2011 г.

Якимово/Прогорелец, Котеновци, Войници/

Село Якимово………Намира се на около 30 км. североизточно от град Монтана. Селото e административен център на Община Якимово.


Съставено е от три села: ПрогорелецКотеновци и Войници, които през 1950 година са обединени под името Якимово.           
За първи път в турски документ се споменават  с. Войници през 1477 година, с. Котеновци през 1666 година с името Котуфча-и зир и село Прогорелец през 1576 година като Пургурилдже с по 30-40 домакинства/не малки за онези години/. Православни храмове има и в трите съставни села на Якимово.   

                                                           
Православен храм "Св. Архангел Михайл" в село Котеновци  построен през 1814 година. В това състояние го заснех през 2000 година.


Православен храм "Св. Петка" в село Войници построен през 1835 година.


Православен храм "Свето Възнесение" в село Прогорелец построен през 1864 година

Знае се, че река Цибрица/Циабрус/ през Римската епоха е била граница между Долна и Горна Мизия и поради тази причина района е бил гъсто населен.  Навсякъде  в землището на Якимово има следи от тракийски и Римски селища.                                                                                                  
На югозапад до последните къщи на левия бряг на река Цибрица се намират фрагменти от битова и строителна керамика. Това селище според Г. Александров е съществувало от 1 до 5 век от н.е. В местността Градище от двете страни на реката има следи от  голямо тракийско селище от същия период. Между съставните села Прогорелец и Котеновци в района на Стадиона е имало тракийско селище през Римската епоха/. Г.Александров смята, че останките тук са от римска вила. Източно от стадиона иама изобилие от битова и строителна керамика. В местността Ливагето през 70-те години на 20 век е намерено прочутото Якимовско сребърно съкровище(сега се съхранява в НИМ в София). На височината на десния бряг на река Цибрица в местността Селището/така наречения Шопрон/ има следи от присъствието на траките през каменно медната епоха и от 1  до 5 век от н.е.  Северозападно на около 4 км. в местността Окопа също има следи от антично селище. В района личат насипите на няколко могили. За паметник на културата през 70-те години на 20 век е обявена могилата намираща се до самото село вляво на пътя за село Комощица. В района на селото има следи от няколко средновековни селища. Не всичко може да се опише за този богат на история район. Поречието на Цибрица както и поречието на Огоста са неизследвани места и биха представлявали интерес за развитието на религиозен и културен туризъм. Кой знае може някога и да стане?
Стари фамилии………Тончовци, Пейчовци, Конярците, Тупанкьовци, Курташовци,Пърлъжовци, Бабальовци, Беремлийте, Умарите, Ляповци ……….
Местности………..

За любители на ретро снимки...........


             Монтана, бул. Трети март 1950 година.


          На същото място през 2011 година.

четвъртък, 4 август 2011 г.

Хорхе Букай

Трите въпроса-Кой съм? Накъде отивам? С кого?
Автор: Хорхе Букай
Цена: 11.95 лв.
Издателство: Хермес


Това е книга за съкровените пътища, които трябва да извървим в търсене на щастието.  Достатъчно е само да си отговорите на три простички въпроса, в които се крие предизвикателството на целия ни живот:
Кой съм?
Накъде отивам?
С кого?      
Важно е да открием отговорите:
За да се предпазим от изкушението да позволим на човека до нас да определя пътя ни.
За да не се подлъжем да се самоопределяме в зависимост от това кой ни придружава.
За да не нагаждаме посоката в зависимост от пътя на човека до нас.
За да не допускаме никой да решава кои сме въз основа на избраната от нас посока и още по-малко - да ни отъждествява с този участък от пътя, по който вървим в момента.
Три предизвикателства, три пътя, три въпроса...
Ще намерим ли смелост да им отговорим?

Монтана вчера и днес


           улица "Граф Игнатиев" 1915 година


улица "Граф Игнатиев" 1945 година/ вляво е сградата на читалището/


                Същата улица 2011 година.




сряда, 3 август 2011 г.

Езеро Монтанезиум






Панаир в град Фердинанд 1936 година. На това място през 1955 година е направен изкопа за езерото Монтанезиум.

              Езерото през 1956 година


                Поглед от същото място 50 години по късно

Изглед



Един поглед към град Монтана от подножето на Пъстрина планина. Снимката е от 1998 година.